понабавел

Речник на българския език

1. понабавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понабавел е производна форма на понабавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понабавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понабавел е производна форма на понабавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).