понабавеше

Речник на българския език

1. понабавеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понабавеше е производна форма на понабавя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понабавеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понабавеше е производна форма на понабавя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).