помен

Речник на българския език

1. по̀мен — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. по̀мени, (два) по̀мена, м.
1. Обред в памет на покойник.
2. Траен спомен. Не остава и помен.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • помин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-мен
непълен член по-ме-на
пълен член по-ме-нът
мн.ч. по-ме-ни
членувано по-ме-ни-те
бройна форма по-ме-на
звателна форма —

2. По̀мен — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Помин

Връзки