панихида

Речник на българския език

панихѝда съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. панихѝди, ж. Църковен ритуал, свързан с молитви за душата на покойник; помен.

Грешни изписвания (8)

  • панехида
  • панехидъ
  • панихидъ
  • пънехида
  • пънехидъ
  • пънихида
  • пънихидъ
  • панахида

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ни-хи-да
членувано па-ни-хи-да-та
мн.ч. па-ни-хи-ди
членувано па-ни-хи-ди-те
звателна форма