повелѝтел
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
повелѝтелят, повелѝтеля, мн. повелѝтели, м. Човек, който заповядва; господар.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- повелитил
- повилител
- повилитил
- пувелител
- пувелитил
- пувилител
- пувилитил
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ве-ли-тел | |
|---|---|---|
| непълен член | по-ве-ли-те-ля | |
| пълен член | по-ве-ли-те-лят | |
| мн.ч. | по-ве-ли-те-ли | |
| членувано | по-ве-ли-те-ли-те | |
| бройна форма | по-ве-ли-те-ли | |
| звателна форма | по-ве-ли-те-лю | |