заповѐдник
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. заповѐдници, м. Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда. Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.
Грешни изписвания (7)
- заповеднек
- запуведнек
- запуведник
- зъповеднек
- зъповедник
- зъпуведнек
- зъпуведник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | за-по-вед-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | за-по-вед-ни-ка | |
| пълен член | за-по-вед-ни-кът | |
| мн.ч. | за-по-вед-ни-ци | |
| членувано | за-по-вед-ни-ци-те | |
| бройна форма | за-по-вед-ни-ка | |
| звателна форма | — | |