плен

Речник на българския език

плен — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

плѐнът, плѐна, само ед., м.
1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля. По време на войната попада в плен.
2. Прен. Състояние на зависимост, покорство от нещо. В плен съм на нейната красота.
• Държа в плен. — Подчинявам, във властта ми е.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. плен
непълен член пле-на
пълен член пле-нът
мн.ч. пле-но-ве
членувано пле-но-ве-те
бройна форма пле-на
звателна форма —

Връзки