заложничество

Речник на българския език

зало̀жничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Положение на заложник. Заложничеството ми не беше много тежко.

Грешни изписвания (15)

  • заложнечество
  • заложнечеству
  • заложнечиство
  • заложнечиству
  • заложничеству
  • заложничиство
  • заложничиству
  • зъложнечество
  • зъложнечеству
  • зъложнечиство
  • зъложнечиству
  • зъложничество
  • зъложничеству
  • зъложничиство
  • зъложничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-лож-ни-чес-т-во
членувано за-лож-ни-чес-т-во-то
мн.ч. за-лож-ни-чес-т-ва
членувано за-лож-ни-чес-т-ва-та