пиетет

Речник на българския език

пиетѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Дълбоко уважение, благоговение, преклонение.

Грешни изписвания (3)

  • пеетет
  • пеитет
  • пиитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-е-тет
непълен член пи-е-те-та
пълен член пи-е-те-тът
мн.ч. пи-е-те-ти
членувано пи-е-те-ти-те
бройна форма пи-е-те-та
звателна форма