оттуря

Речник на българския език

1. оттуря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • оттуръ
  • отуръ
  • отуря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-ту-ря от-ту-рим
2 лице от-ту-риш от-ту-ри-те
3 лице от-ту-ри от-ту-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-ту-рих от-ту-рих-ме
2 лице от-ту-ри от-ту-рих-те
3 лице от-ту-ри от-ту-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-ту-рех от-ту-рех-ме
2 лице от-ту-ре-ше от-ту-рех-те
3 лице от-ту-ре-ше от-ту-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттурил съм оттурила съм оттурило съм оттурили сме
2 лице оттурил си оттурила си оттурило си оттурили сте
3 лице оттурил е оттурила е оттурило е оттурили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оттурил бях оттурила бях оттурило бяхме оттурили
2 лице беше оттурил беше оттурила беше оттурило бяхте оттурили
3 лице беше оттурил беше оттурила беше оттурило бяха оттурили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оттуря ще оттурим
2 лице ще оттуриш ще оттурите
3 лице ще оттури ще оттурят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оттурил ще съм оттурила ще съм оттурило ще сме оттурили
2 лице ще си оттурил ще си оттурила ще си оттурило ще сте оттурили
3 лице ще е оттурил ще е оттурила ще е оттурило ще са оттурили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оттуря щяхме да оттурим
2 лице щеше да оттуриш щяхте да оттурите
3 лице щеше да оттури щяха да оттурят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оттурил щях да съм оттурила щях да съм оттурило щяхме да сме оттурили
2 лице щеше да си оттурил щеше да си оттурила щеше да си оттурило щяхте да сте оттурили
3 лице щеше да е оттурил щеше да е оттурила щеше да е оттурило щяха да са оттурили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттурел съм оттурела съм оттурело съм оттурели сме
2 лице оттурел си оттурела си оттурело си оттурели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттурил съм оттурила съм оттурило съм оттурили сме
2 лице оттурил си оттурила си оттурило си оттурили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оттурил била съм оттурила било съм оттурило били сме оттурили
2 лице бил си оттурил била си оттурила било си оттурило били сте оттурили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оттуря щяла съм да оттуря щяло съм да оттуря щели сме да оттурим
2 лице щял си да оттуриш щяла си да оттуриш щяло си да оттуриш щели сте да оттурите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оттурил щяла съм да съм оттурила щяло съм да съм оттурило щели сме да сме оттурили
2 лице щял си да си оттурил щяла си да си оттурила щяло си да си оттурило щели сте да сте оттурили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оттурил бих оттурила бих оттурило бихме оттурили
2 лице би оттурил би оттурила би оттурило бихте оттурили
3 лице би оттурил би оттурила би оттурило биха оттурили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-ту-ри от-ту-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-ту-рен
непълен член от-ту-ре-ния
пълен член от-ту-ре-ни-ят
женски род от-ту-ре-на
членувано от-ту-ре-на-та
среден род от-ту-ре-но
членувано от-ту-ре-но-то
множествено число от-ту-ре-ни
членувано от-ту-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ту-рил
непълен член от-ту-ри-лия
пълен член от-ту-ри-ли-ят
женски род от-ту-ри-ла
членувано от-ту-ри-ла-та
среден род от-ту-ри-ло
членувано от-ту-ри-ло-то
множествено число от-ту-ри-ли
членувано от-ту-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ту-рел
женски род от-ту-ре-ла
среден род от-ту-ре-ло
множествено число от-ту-ре-ли

2. оттуря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

оттуря е производна форма на оттурям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. оттуря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

оттуря е производна форма на оттурям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. оттуря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

оттуря е производна форма на оттурям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).