оттурило е

Речник на българския език

1. оттурило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттурило е е производна форма на оттуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттурило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оттурило е е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).