оттурило си

Речник на българския език

1. оттурило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оттурило си е производна форма на оттуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. оттурило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

оттурило си е производна форма на оттуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).