оттурела

Речник на българския език

1. оттурела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оттурела е производна форма на оттуря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оттурела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оттурела е производна форма на оттуря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).