отсрочка

Речник на българския език

отсро̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. отсро̀чки, ж. Отлагане за по-късно време на нещо. Получих отсрочка.

Грешни изписвания (3)

  • отсрочкъ
  • утсрочка
  • утсрочкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-с-роч-ка
членувано от-с-роч-ка-та
мн.ч. от-с-роч-ки
членувано от-с-роч-ки-те
звателна форма