удължаване

Речник на българския език

удължа̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • одалжаване
  • одалжавани
  • одалжавъне
  • одалжавъни
  • одължаване
  • одължавани
  • одължавъне
  • одължавъни
  • удалжаване
  • удалжавани
  • удалжавъне
  • удалжавъни
  • удължавани
  • удължавъне
  • удължавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. удъл-жа-ва-не
членувано удъл-жа-ва-не-то
мн.ч. удъл-жа-ва-ния
членувано удъл-жа-ва-ни-я-та