протакане

Речник на българския език

прота̀кане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • протакани
  • протакъне
  • протакъни
  • прутакане
  • прутакани
  • прутакъне
  • прутакъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-та-ка-не
членувано про-та-ка-не-то
мн.ч. про-та-ка-ния
членувано про-та-ка-ни-я-та