отлъчка

Речник на българския език

отлъчка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-лъч-ка
членувано от-лъч-ка-та
мн.ч. от-лъч-ки
членувано от-лъч-ки-те
звателна форма