остроу̀мие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
мн. остроу̀мия, ср.
1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие.
2. Духовит израз, остроумна мисъл.
1. Само ед. Находчивост при измисляне на духовити изрази; духовитост. Разказите му се отличават с остроумие.
2. Духовит израз, остроумна мисъл.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- оструумие
- устроумие
- уструумие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ос-т-ро-у-мие | |
|---|---|---|
| членувано | ос-т-ро-у-ми-е-то | |
| мн.ч. | ос-т-ро-у-мия | |
| членувано | ос-т-ро-у-ми-я-та |