оспоря

Речник на българския език

оспо̀ря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

оспо̀риш, мин. св. оспо̀рих, мин. прич. оспо̀рил, св.вж. оспорвам.

Грешни изписвания (3)

  • оспоръ
  • успоръ
  • успоря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ос-по-ря ос-по-рим
2 лице ос-по-риш ос-по-ри-те
3 лице ос-по-ри ос-по-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ос-по-рих ос-по-рих-ме
2 лице ос-по-ри ос-по-рих-те
3 лице ос-по-ри ос-по-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ос-по-рех ос-по-рех-ме
2 лице ос-по-ре-ше ос-по-рех-те
3 лице ос-по-ре-ше ос-по-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорил съм оспорила съм оспорило съм оспорили сме
2 лице оспорил си оспорила си оспорило си оспорили сте
3 лице оспорил е оспорила е оспорило е оспорили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оспорил бях оспорила бях оспорило бяхме оспорили
2 лице беше оспорил беше оспорила беше оспорило бяхте оспорили
3 лице беше оспорил беше оспорила беше оспорило бяха оспорили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще оспоря ще оспорим
2 лице ще оспориш ще оспорите
3 лице ще оспори ще оспорят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оспорил ще съм оспорила ще съм оспорило ще сме оспорили
2 лице ще си оспорил ще си оспорила ще си оспорило ще сте оспорили
3 лице ще е оспорил ще е оспорила ще е оспорило ще са оспорили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да оспоря щяхме да оспорим
2 лице щеше да оспориш щяхте да оспорите
3 лице щеше да оспори щяха да оспорят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оспорил щях да съм оспорила щях да съм оспорило щяхме да сме оспорили
2 лице щеше да си оспорил щеше да си оспорила щеше да си оспорило щяхте да сте оспорили
3 лице щеше да е оспорил щеше да е оспорила щеше да е оспорило щяха да са оспорили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорел съм оспорела съм оспорело съм оспорели сме
2 лице оспорел си оспорела си оспорело си оспорели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорил съм оспорила съм оспорило съм оспорили сме
2 лице оспорил си оспорила си оспорило си оспорили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оспорил била съм оспорила било съм оспорило били сме оспорили
2 лице бил си оспорил била си оспорила било си оспорило били сте оспорили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оспоря щяла съм да оспоря щяло съм да оспоря щели сме да оспорим
2 лице щял си да оспориш щяла си да оспориш щяло си да оспориш щели сте да оспорите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оспорил щяла съм да съм оспорила щяло съм да съм оспорило щели сме да сме оспорили
2 лице щял си да си оспорил щяла си да си оспорила щяло си да си оспорило щели сте да сте оспорили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оспорил бих оспорила бих оспорило бихме оспорили
2 лице би оспорил би оспорила би оспорило бихте оспорили
3 лице би оспорил би оспорила би оспорило биха оспорили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ос-по-ри ос-по-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ос-по-рен
непълен член ос-по-ре-ния
пълен член ос-по-ре-ни-ят
женски род ос-по-ре-на
членувано ос-по-ре-на-та
среден род ос-по-ре-но
членувано ос-по-ре-но-то
множествено число ос-по-ре-ни
членувано ос-по-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-по-рил
непълен член ос-по-ри-лия
пълен член ос-по-ри-ли-ят
женски род ос-по-ри-ла
членувано ос-по-ри-ла-та
среден род ос-по-ри-ло
членувано ос-по-ри-ло-то
множествено число ос-по-ри-ли
членувано ос-по-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ос-по-рел
женски род ос-по-ре-ла
среден род ос-по-ре-ло
множествено число ос-по-ре-ли