оспорила е

Речник на българския език

1. оспорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оспорила е е производна форма на оспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оспорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оспорила е е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).