оспорило е

Речник на българския език

1. оспорило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оспорило е е производна форма на оспоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оспорило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оспорило е е производна форма на оспоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).