омайница

Речник на българския език

ома̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ома̀йници, ж. Жена омайник.

Грешни изписвания (7)

  • омайнеца
  • омайнецъ
  • омайницъ
  • умайнеца
  • умайнецъ
  • умайница
  • умайницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. омай-ни-ца
членувано омай-ни-ца-та
мн.ч. омай-ни-ци
членувано омай-ни-ци-те
звателна форма