магьосница

Речник на българския език

магьо̀сница съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. магьо̀сници, ж. Жена магьосник.

Грешни изписвания (7)

  • магьоснеца
  • магьоснецъ
  • магьосницъ
  • мъгьоснеца
  • мъгьоснецъ
  • мъгьосница
  • мъгьосницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-гьос-ни-ца
членувано ма-гьос-ни-ца-та
мн.ч. ма-гьос-ни-ци
членувано ма-гьос-ни-ци-те
звателна форма ма-гьос-ни-це