обаятелка

Речник на българския език

обаятелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • обаътелка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оба-я-тел-ка
членувано оба-я-тел-ка-та
мн.ч. оба-я-тел-ки
членувано оба-я-тел-ки-те
звателна форма