прелъстителка

Речник на българския език

прелъстѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. прелъстителки, ж. Жена прелъстител.

Грешни изписвания (15)

  • преластителка
  • преластителкъ
  • преластитилка
  • преластитилкъ
  • прелъстителкъ
  • прелъститилка
  • прелъститилкъ
  • приластителка
  • приластителкъ
  • приластитилка
  • приластитилкъ
  • прилъстителка
  • прилъстителкъ
  • прилъститилка
  • прилъститилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-лъс-ти-тел-ка
членувано пре-лъс-ти-тел-ка-та
мн.ч. пре-лъс-ти-тел-ки
членувано пре-лъс-ти-тел-ки-те
звателна форма