вещица

Речник на българския език

1. вѐщица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. вѐщици, ж.
1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница.
2. Прен. Разг. Пренебр. Грозна, зла жена.

Грешни изписвания (7)

  • вештеца
  • вештецъ
  • вештица
  • вештицъ
  • вещеца
  • вещецъ
  • вещицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-щи-ца
членувано ве-щи-ца-та
мн.ч. ве-щи-ци
членувано ве-щи-ци-те
звателна форма ве-щи-це

2. Вѐщица географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Вештеца
  • Вештецъ
  • Вештица
  • Вештицъ
  • Вещеца
  • Вещецъ
  • Вещицъ