красавица

Речник на българския език

краса̀вица съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. краса̀вици, ж. Красива или най-красива жена, женско животно или красив предмет. Това е красавицата на вазите, които произвеждаме.

Грешни изписвания (7)

  • красавеца
  • красавецъ
  • красавицъ
  • кръсавеца
  • кръсавецъ
  • кръсавица
  • кръсавицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кра-са-ви-ца
членувано кра-са-ви-ца-та
мн.ч. кра-са-ви-ци
членувано кра-са-ви-ци-те
звателна форма кра-са-ви-це