хубавица

Речник на българския език

хубавѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. хубавѝци, ж. Хубава (в 1 знач.) жена; красавица.

Грешни изписвания (7)

  • хобавица
  • хобавицъ
  • хобъвица
  • хобъвицъ
  • хубавицъ
  • хубъвица
  • хубъвицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-ба-ви-ца
членувано ху-ба-ви-ца-та
мн.ч. ху-ба-ви-ци
членувано ху-ба-ви-ци-те
звателна форма ху-ба-ви-це