обуча

Речник на българския език

обу̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

обу̀чиш, мин. св. обу̀чих, мин. прич. обу̀чил, св.вж. обучавам.

Грешни изписвания (3)

  • обучъ
  • убуча
  • убучъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обу-ча обу-чим
2 лице обу-чиш обу-чи-те
3 лице обу-чи обу-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обу-чих обу-чих-ме
2 лице обу-чи обу-чих-те
3 лице обу-чи обу-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обу-чех обу-чех-ме
2 лице обу-че-ше обу-чех-те
3 лице обу-че-ше обу-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обучил съм обучила съм обучило съм обучили сме
2 лице обучил си обучила си обучило си обучили сте
3 лице обучил е обучила е обучило е обучили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обучил бях обучила бях обучило бяхме обучили
2 лице беше обучил беше обучила беше обучило бяхте обучили
3 лице беше обучил беше обучила беше обучило бяха обучили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обуча ще обучим
2 лице ще обучиш ще обучите
3 лице ще обучи ще обучат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обучил ще съм обучила ще съм обучило ще сме обучили
2 лице ще си обучил ще си обучила ще си обучило ще сте обучили
3 лице ще е обучил ще е обучила ще е обучило ще са обучили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обуча щяхме да обучим
2 лице щеше да обучиш щяхте да обучите
3 лице щеше да обучи щяха да обучат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обучил щях да съм обучила щях да съм обучило щяхме да сме обучили
2 лице щеше да си обучил щеше да си обучила щеше да си обучило щяхте да сте обучили
3 лице щеше да е обучил щеше да е обучила щеше да е обучило щяха да са обучили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обучел съм обучела съм обучело съм обучели сме
2 лице обучел си обучела си обучело си обучели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обучил съм обучила съм обучило съм обучили сме
2 лице обучил си обучила си обучило си обучили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обучил била съм обучила било съм обучило били сме обучили
2 лице бил си обучил била си обучила било си обучило били сте обучили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обуча щяла съм да обуча щяло съм да обуча щели сме да обучим
2 лице щял си да обучиш щяла си да обучиш щяло си да обучиш щели сте да обучите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обучил щяла съм да съм обучила щяло съм да съм обучило щели сме да сме обучили
2 лице щял си да си обучил щяла си да си обучила щяло си да си обучило щели сте да сте обучили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обучил бих обучила бих обучило бихме обучили
2 лице би обучил би обучила би обучило бихте обучили
3 лице би обучил би обучила би обучило биха обучили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обу-чи обу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обу-чен
непълен член обу-че-ния
пълен член обу-че-ни-ят
женски род обу-че-на
членувано обу-че-на-та
среден род обу-че-но
членувано обу-че-но-то
множествено число обу-че-ни
членувано обу-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обу-чил
непълен член обу-чи-лия
пълен член обу-чи-ли-ят
женски род обу-чи-ла
членувано обу-чи-ла-та
среден род обу-чи-ло
членувано обу-чи-ло-то
множествено число обу-чи-ли
членувано обу-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обу-чел
женски род обу-че-ла
среден род обу-че-ло
множествено число обу-че-ли