обучи

Речник на българския език

1. обучи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обучи е производна форма на обуча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обучи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обучи е производна форма на обуча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обучи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обучи е производна форма на обуча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обучи — повелително наклонение, ед. ч.

обучи е производна форма на обуча (повелително наклонение, ед. ч.).