обучел

Речник на българския език

1. обучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обучел е производна форма на обуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обучел е производна форма на обуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).