обучело

Речник на българския език

1. обучело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обучело е производна форма на обуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обучело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обучело е производна форма на обуча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).