обезславям

Речник на българския език

обезславям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • обезславъм
  • обеславъм
  • обеславям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вям обез-сла-вя-ме
2 лице обез-сла-вяш обез-сла-вя-те
3 лице обез-сла-вя обез-сла-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вях обез-сла-вях-ме
2 лице обез-сла-вя обез-сла-вях-те
3 лице обез-сла-вя обез-сла-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-сла-вях обез-сла-вях-ме
2 лице обез-сла-вя-ше обез-сла-вях-те
3 лице обез-сла-вя-ше обез-сла-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславял съм обезславяла съм обезславяло съм обезславяли сме
2 лице обезславял си обезславяла си обезславяло си обезславяли сте
3 лице обезславял е обезславяла е обезславяло е обезславяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезславял бях обезславяла бях обезславяло бяхме обезславяли
2 лице беше обезславял беше обезславяла беше обезславяло бяхте обезславяли
3 лице беше обезславял беше обезславяла беше обезславяло бяха обезславяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезславям ще обезславяме
2 лице ще обезславяш ще обезславяте
3 лице ще обезславя ще обезславят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезславял ще съм обезславяла ще съм обезславяло ще сме обезславяли
2 лице ще си обезславял ще си обезславяла ще си обезславяло ще сте обезславяли
3 лице ще е обезславял ще е обезславяла ще е обезславяло ще са обезславяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезславям щяхме да обезславяме
2 лице щеше да обезславяш щяхте да обезславяте
3 лице щеше да обезславя щяха да обезславят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезславял щях да съм обезславяла щях да съм обезславяло щяхме да сме обезславяли
2 лице щеше да си обезславял щеше да си обезславяла щеше да си обезславяло щяхте да сте обезславяли
3 лице щеше да е обезславял щеше да е обезславяла щеше да е обезславяло щяха да са обезславяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславял съм обезславяла съм обезславяло съм обезславяли сме
2 лице обезславял си обезславяла си обезславяло си обезславяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезславял съм обезславяла съм обезславяло съм обезславяли сме
2 лице обезславял си обезславяла си обезславяло си обезславяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезславял била съм обезславяла било съм обезславяло били сме обезславяли
2 лице бил си обезславял била си обезславяла било си обезславяло били сте обезславяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезславям щяла съм да обезславям щяло съм да обезславям щели сме да обезславяме
2 лице щял си да обезславяш щяла си да обезславяш щяло си да обезславяш щели сте да обезславяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезславял щяла съм да съм обезславяла щяло съм да съм обезславяло щели сме да сме обезславяли
2 лице щял си да си обезславял щяла си да си обезславяла щяло си да си обезславяло щели сте да сте обезславяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезславял бих обезславяла бих обезславяло бихме обезславяли
2 лице би обезславял би обезславяла би обезславяло бихте обезславяли
3 лице би обезславял би обезславяла би обезславяло биха обезславяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-сла-вяй обез-сла-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вян
непълен член обез-сла-вя-ния
пълен член обез-сла-вя-ни-ят
женски род обез-сла-вя-на
членувано обез-сла-вя-на-та
среден род обез-сла-вя-но
членувано обез-сла-вя-но-то
множествено число обез-сла-вя-ни
членувано обез-сла-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вял
непълен член обез-сла-вя-лия
пълен член обез-сла-вя-ли-ят
женски род обез-сла-вя-ла
членувано обез-сла-вя-ла-та
среден род обез-сла-вя-ло
членувано обез-сла-вя-ло-то
множествено число обез-сла-вя-ли
членувано обез-сла-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вял
женски род обез-сла-вя-ла
среден род обез-сла-вя-ло
множествено число обез-сла-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-сла-вящ
непълен член обез-сла-вя-щия
пълен член обез-сла-вя-щи-ят
женски род обез-сла-вя-ща
членувано обез-сла-вя-ща-та
среден род обез-сла-вя-що
членувано обез-сла-вя-що-то
множествено число обез-сла-вя-щи
членувано обез-сла-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез-сла-вяй-ки