обезславяла

Речник на българския език

1. обезславяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезславяла е производна форма на обезславям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезславяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезславяла е производна форма на обезславям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обезславяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезславяла е производна форма на обезславям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обезславяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обезславяла е производна форма на обезславям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).