обезславяли

Речник на българския език

1. обезславяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезславяли е производна форма на обезславям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезславяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезславяли е производна форма на обезславям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. обезславяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезславяли е производна форма на обезславям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. обезславяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезславяли е производна форма на обезславям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).