обезславяло

Речник на българския език

1. обезславяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезславяло е производна форма на обезславям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезславяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезславяло е производна форма на обезславям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обезславяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

обезславяло е производна форма на обезславям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обезславяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обезславяло е производна форма на обезславям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).