обезоръжавам

Речник на българския език

обезоръжа̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

обезоръжа̀ваш, несв. и обезоръжа̀, св.; Кого.
1. Отнемам оръжието на някого. Обезоръжих нападателя.
2. Прен. Лишавам от възможност за действие; неутрализирам или печеля на своя страна. Красотата ѝ го обезоръжи.

Грешни изписвания (31)

  • обезоражавам
  • обезоражавъм
  • обезоръжавъм
  • обезуражавам
  • обезуражавъм
  • обезуръжавам
  • обезуръжавъм
  • обизоражавам
  • обизоражавъм
  • обизоръжавам
  • обизоръжавъм
  • обизуражавам
  • обизуражавъм
  • обизуръжавам
  • обизуръжавъм
  • убезоражавам
  • убезоражавъм
  • убезоръжавам
  • убезоръжавъм
  • убезуражавам
  • убезуражавъм
  • убезуръжавам
  • убезуръжавъм
  • убизоражавам
  • убизоражавъм
  • убизоръжавам
  • убизоръжавъм
  • убизуражавам
  • убизуражавъм
  • убизуръжавам
  • убизуръжавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обе-зо-ръ-жа-вам обе-зо-ръ-жа-ва-ме
2 лице обе-зо-ръ-жа-ваш обе-зо-ръ-жа-ва-те
3 лице обе-зо-ръ-жа-ва обе-зо-ръ-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обе-зо-ръ-жа-вах обе-зо-ръ-жа-вах-ме
2 лице обе-зо-ръ-жа-ва обе-зо-ръ-жа-вах-те
3 лице обе-зо-ръ-жа-ва обе-зо-ръ-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обе-зо-ръ-жа-вах обе-зо-ръ-жа-вах-ме
2 лице обе-зо-ръ-жа-ва-ше обе-зо-ръ-жа-вах-те
3 лице обе-зо-ръ-жа-ва-ше обе-зо-ръ-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезоръжавал съм обезоръжавала съм обезоръжавало съм обезоръжавали сме
2 лице обезоръжавал си обезоръжавала си обезоръжавало си обезоръжавали сте
3 лице обезоръжавал е обезоръжавала е обезоръжавало е обезоръжавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезоръжавал бях обезоръжавала бях обезоръжавало бяхме обезоръжавали
2 лице беше обезоръжавал беше обезоръжавала беше обезоръжавало бяхте обезоръжавали
3 лице беше обезоръжавал беше обезоръжавала беше обезоръжавало бяха обезоръжавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезоръжавам ще обезоръжаваме
2 лице ще обезоръжаваш ще обезоръжавате
3 лице ще обезоръжава ще обезоръжават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезоръжавал ще съм обезоръжавала ще съм обезоръжавало ще сме обезоръжавали
2 лице ще си обезоръжавал ще си обезоръжавала ще си обезоръжавало ще сте обезоръжавали
3 лице ще е обезоръжавал ще е обезоръжавала ще е обезоръжавало ще са обезоръжавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезоръжавам щяхме да обезоръжаваме
2 лице щеше да обезоръжаваш щяхте да обезоръжавате
3 лице щеше да обезоръжава щяха да обезоръжават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезоръжавал щях да съм обезоръжавала щях да съм обезоръжавало щяхме да сме обезоръжавали
2 лице щеше да си обезоръжавал щеше да си обезоръжавала щеше да си обезоръжавало щяхте да сте обезоръжавали
3 лице щеше да е обезоръжавал щеше да е обезоръжавала щеше да е обезоръжавало щяха да са обезоръжавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезоръжавал съм обезоръжавала съм обезоръжавало съм обезоръжавали сме
2 лице обезоръжавал си обезоръжавала си обезоръжавало си обезоръжавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезоръжавал съм обезоръжавала съм обезоръжавало съм обезоръжавали сме
2 лице обезоръжавал си обезоръжавала си обезоръжавало си обезоръжавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезоръжавал била съм обезоръжавала било съм обезоръжавало били сме обезоръжавали
2 лице бил си обезоръжавал била си обезоръжавала било си обезоръжавало били сте обезоръжавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезоръжавам щяла съм да обезоръжавам щяло съм да обезоръжавам щели сме да обезоръжаваме
2 лице щял си да обезоръжаваш щяла си да обезоръжаваш щяло си да обезоръжаваш щели сте да обезоръжавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезоръжавал щяла съм да съм обезоръжавала щяло съм да съм обезоръжавало щели сме да сме обезоръжавали
2 лице щял си да си обезоръжавал щяла си да си обезоръжавала щяло си да си обезоръжавало щели сте да сте обезоръжавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезоръжавал бих обезоръжавала бих обезоръжавало бихме обезоръжавали
2 лице би обезоръжавал би обезоръжавала би обезоръжавало бихте обезоръжавали
3 лице би обезоръжавал би обезоръжавала би обезоръжавало биха обезоръжавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обе-зо-ръ-жа-вай обе-зо-ръ-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обе-зо-ръ-жа-ван
непълен член обе-зо-ръ-жа-ва-ния
пълен член обе-зо-ръ-жа-ва-ни-ят
женски род обе-зо-ръ-жа-ва-на
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-на-та
среден род обе-зо-ръ-жа-ва-но
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-но-то
множествено число обе-зо-ръ-жа-ва-ни
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зо-ръ-жа-вал
непълен член обе-зо-ръ-жа-ва-лия
пълен член обе-зо-ръ-жа-ва-ли-ят
женски род обе-зо-ръ-жа-ва-ла
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ла-та
среден род обе-зо-ръ-жа-ва-ло
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ло-то
множествено число обе-зо-ръ-жа-ва-ли
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зо-ръ-жа-вал
женски род обе-зо-ръ-жа-ва-ла
среден род обе-зо-ръ-жа-ва-ло
множествено число обе-зо-ръ-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-зо-ръ-жа-ващ
непълен член обе-зо-ръ-жа-ва-щия
пълен член обе-зо-ръ-жа-ва-щи-ят
женски род обе-зо-ръ-жа-ва-ща
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-ща-та
среден род обе-зо-ръ-жа-ва-що
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-що-то
множествено число обе-зо-ръ-жа-ва-щи
членувано обе-зо-ръ-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обе-зо-ръ-жа-вай-ки