обезоръжавал е

Речник на българския език

1. обезоръжавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжавал е е производна форма на обезоръжавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезоръжавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжавал е е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезоръжавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжавал е е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).