обезоръжавал

Речник на българския език

1. обезоръжавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжавал е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезоръжавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезоръжавал е производна форма на обезоръжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обезоръжавал — мин. деят. св. прич. м. р.

обезоръжавал е производна форма на обезоръжавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обезоръжавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезоръжавал е производна форма на обезоръжавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).