обезкуража

Речник на българския език

обезкуража̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

обезкуражѝш, мин. св. обезкуражѝх, мин. прич. обезкуражѝл, св.вж. обезкуражавам.

Грешни изписвания (31)

  • обезкоража
  • обезкоражъ
  • обезкоръжа
  • обезкоръжъ
  • обезкуражъ
  • обезкуръжа
  • обезкуръжъ
  • обизкоража
  • обизкоражъ
  • обизкоръжа
  • обизкоръжъ
  • обизкуража
  • обизкуражъ
  • обизкуръжа
  • обизкуръжъ
  • убезкоража
  • убезкоражъ
  • убезкоръжа
  • убезкоръжъ
  • убезкуража
  • убезкуражъ
  • убезкуръжа
  • убезкуръжъ
  • убизкоража
  • убизкоражъ
  • убизкоръжа
  • убизкоръжъ
  • убизкуража
  • убизкуражъ
  • убизкуръжа
  • убизкуръжъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жа обез-ку-ра-жим
2 лице обез-ку-ра-жиш обез-ку-ра-жи-те
3 лице обез-ку-ра-жи обез-ку-ра-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жих обез-ку-ра-жих-ме
2 лице обез-ку-ра-жи обез-ку-ра-жих-те
3 лице обез-ку-ра-жи обез-ку-ра-жи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обез-ку-ра-жах обез-ку-ра-жах-ме
2 лице обез-ку-ра-же-ше обез-ку-ра-жах-те
3 лице обез-ку-ра-же-ше обез-ку-ра-жа-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице обезкуражил е обезкуражила е обезкуражило е обезкуражили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкуражил бях обезкуражила бях обезкуражило бяхме обезкуражили
2 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяхте обезкуражили
3 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяха обезкуражили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обезкуража ще обезкуражим
2 лице ще обезкуражиш ще обезкуражите
3 лице ще обезкуражи ще обезкуражат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкуражил ще съм обезкуражила ще съм обезкуражило ще сме обезкуражили
2 лице ще си обезкуражил ще си обезкуражила ще си обезкуражило ще сте обезкуражили
3 лице ще е обезкуражил ще е обезкуражила ще е обезкуражило ще са обезкуражили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкуража щяхме да обезкуражим
2 лице щеше да обезкуражиш щяхте да обезкуражите
3 лице щеше да обезкуражи щяха да обезкуражат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкуражил щях да съм обезкуражила щях да съм обезкуражило щяхме да сме обезкуражили
2 лице щеше да си обезкуражил щеше да си обезкуражила щеше да си обезкуражило щяхте да сте обезкуражили
3 лице щеше да е обезкуражил щеше да е обезкуражила щеше да е обезкуражило щяха да са обезкуражили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражал съм обезкуражала съм обезкуражало съм обезкуражали сме
2 лице обезкуражал си обезкуражала си обезкуражало си обезкуражали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкуражил била съм обезкуражила било съм обезкуражило били сме обезкуражили
2 лице бил си обезкуражил била си обезкуражила било си обезкуражило били сте обезкуражили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкуража щяла съм да обезкуража щяло съм да обезкуража щели сме да обезкуражим
2 лице щял си да обезкуражиш щяла си да обезкуражиш щяло си да обезкуражиш щели сте да обезкуражите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкуражил щяла съм да съм обезкуражила щяло съм да съм обезкуражило щели сме да сме обезкуражили
2 лице щял си да си обезкуражил щяла си да си обезкуражила щяло си да си обезкуражило щели сте да сте обезкуражили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкуражил бих обезкуражила бих обезкуражило бихме обезкуражили
2 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило бихте обезкуражили
3 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило биха обезкуражили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обез-ку-ра-жи обез-ку-ра-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жен
непълен член обез-ку-ра-же-ния
пълен член обез-ку-ра-же-ни-ят
женски род обез-ку-ра-же-на
членувано обез-ку-ра-же-на-та
среден род обез-ку-ра-же-но
членувано обез-ку-ра-же-но-то
множествено число обез-ку-ра-же-ни
членувано обез-ку-ра-же-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жил
непълен член обез-ку-ра-жи-лия
пълен член обез-ку-ра-жи-ли-ят
женски род обез-ку-ра-жи-ла
членувано обез-ку-ра-жи-ла-та
среден род обез-ку-ра-жи-ло
членувано обез-ку-ра-жи-ло-то
множествено число обез-ку-ра-жи-ли
членувано обез-ку-ра-жи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обез-ку-ра-жал
женски род обез-ку-ра-жа-ла
среден род обез-ку-ра-жа-ло
множествено число обез-ку-ра-жа-ли