обезкуражил е

Речник на българския език

1. обезкуражил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкуражил е е производна форма на обезкуража (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезкуражил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезкуражил е е производна форма на обезкуража (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).