обезкуражило е

Речник на българския език

1. обезкуражило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражило е е производна форма на обезкуража (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезкуражило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражило е е производна форма на обезкуража (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).