обезкуражало е

Речник на българския език

1. обезкуражало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезкуражало е е производна форма на обезкуража (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).