обгар

Речник на българския език

обгар съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-гар
непълен член об-га-ра
пълен член об-га-рът
мн.ч. об-га-ри
членувано об-га-ри-те
бройна форма об-га-ра
звателна форма