корица

Речник на българския език

корѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. корѝци, ж.
1. Тънка кора. Хрупкава корица. Раната има тънка корица.
2. Първият или последният лист на книга, обикн. от дебел картон или кожа. Предна корица. Задна корица.

Грешни изписвания (3)

  • корицъ
  • курица
  • курицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-ри-ца
членувано ко-ри-ца-та
мн.ч. ко-ри-ци
членувано ко-ри-ци-те
звателна форма