котлен

Речник на българския език

ко̀тлен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ко̀тлена, ко̀тлено, мн. ко̀тлени, прил.
Котлен камък. — Калциеви и магнезиеви сулфати и карбонати, които се отлагат от водата по стените на съдове, по нагреватели и др.

Грешни изписвания (1)

  • котлин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кот-лен
непълен член кот-ле-ния
пълен член кот-ле-ни-ят
ж. р. кот-ле-на
членувано кот-ле-на-та
ср. р. кот-ле-но
членувано кот-ле-но-то
мн. ч. кот-ле-ни
членувано кот-ле-ни-те