несведущ

Речник на българския език

несведущ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • несведушт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нес-ве-дущ
непълен член нес-ве-ду-щия
пълен член нес-ве-ду-щи-ят
ж. р. нес-ве-ду-ща
членувано нес-ве-ду-ща-та
ср. р. нес-ве-ду-що
членувано нес-ве-ду-що-то
мн. ч. нес-ве-ду-щи
членувано нес-ве-ду-щи-те