немаря

Речник на българския език

нема̀ря преходен глагол от несвършен вид (тип 174ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • немаръ
  • нимаръ
  • нимаря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице не-ма-ря не-ма-рим
2 лице не-ма-риш не-ма-ри-те
3 лице не-ма-ри не-ма-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице не-ма-рих не-ма-рих-ме
2 лице не-ма-ри не-ма-рих-те
3 лице не-ма-ри не-ма-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице не-ма-рях не-ма-рях-ме
2 лице не-ма-ре-ше не-ма-рях-те
3 лице не-ма-ре-ше не-ма-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немарил съм немарила съм немарило съм немарили сме
2 лице немарил си немарила си немарило си немарили сте
3 лице немарил е немарила е немарило е немарили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях немарил бях немарила бях немарило бяхме немарили
2 лице беше немарил беше немарила беше немарило бяхте немарили
3 лице беше немарил беше немарила беше немарило бяха немарили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще немаря ще немарим
2 лице ще немариш ще немарите
3 лице ще немари ще немарят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм немарил ще съм немарила ще съм немарило ще сме немарили
2 лице ще си немарил ще си немарила ще си немарило ще сте немарили
3 лице ще е немарил ще е немарила ще е немарило ще са немарили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да немаря щяхме да немарим
2 лице щеше да немариш щяхте да немарите
3 лице щеше да немари щяха да немарят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм немарил щях да съм немарила щях да съм немарило щяхме да сме немарили
2 лице щеше да си немарил щеше да си немарила щеше да си немарило щяхте да сте немарили
3 лице щеше да е немарил щеше да е немарила щеше да е немарило щяха да са немарили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немарял съм немаряла съм немаряло съм немарели сме
2 лице немарял си немаряла си немаряло си немарели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немарил съм немарила съм немарило съм немарили сме
2 лице немарил си немарила си немарило си немарили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм немарил била съм немарила било съм немарило били сме немарили
2 лице бил си немарил била си немарила било си немарило били сте немарили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да немаря щяла съм да немаря щяло съм да немаря щели сме да немарим
2 лице щял си да немариш щяла си да немариш щяло си да немариш щели сте да немарите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм немарил щяла съм да съм немарила щяло съм да съм немарило щели сме да сме немарили
2 лице щял си да си немарил щяла си да си немарила щяло си да си немарило щели сте да сте немарили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих немарил бих немарила бих немарило бихме немарили
2 лице би немарил би немарила би немарило бихте немарили
3 лице би немарил би немарила би немарило биха немарили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
не-ма-ри не-ма-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род не-ма-рен
непълен член не-ма-ре-ния
пълен член не-ма-ре-ни-ят
женски род не-ма-ре-на
членувано не-ма-ре-на-та
среден род не-ма-ре-но
членувано не-ма-ре-но-то
множествено число не-ма-ре-ни
членувано не-ма-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-ма-рил
непълен член не-ма-ри-лия
пълен член не-ма-ри-ли-ят
женски род не-ма-ри-ла
членувано не-ма-ри-ла-та
среден род не-ма-ри-ло
членувано не-ма-ри-ло-то
множествено число не-ма-ри-ли
членувано не-ма-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-ма-рял
женски род не-ма-ря-ла
среден род не-ма-ря-ло
множествено число не-ма-ре-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род не-ма-рящ
непълен член не-ма-ря-щия
пълен член не-ма-ря-щи-ят
женски род не-ма-ря-ща
членувано не-ма-ря-ща-та
среден род не-ма-ря-що
членувано не-ма-ря-що-то
множествено число не-ма-ря-щи
членувано не-ма-ря-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

не-ма-рей-ки