немарили

Речник на българския език

1. немарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

немарили е производна форма на немаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. немарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

немарили е производна форма на немаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).