натоварен

Речник на българския език

1. натова̀рен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • натоварин
  • натуварен
  • натуварин
  • нътоварен
  • нътоварин
  • нътуварен
  • нътуварин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-то-ва-рен
непълен член на-то-ва-ре-ния
пълен член на-то-ва-ре-ни-ят
ж. р. на-то-ва-ре-на
членувано на-то-ва-ре-на-та
ср. р. на-то-ва-ре-но
членувано на-то-ва-ре-но-то
мн. ч. на-то-ва-ре-ни
членувано на-то-ва-ре-ни-те

2. натоварен — мин. страд. прич. м. р.

натоварен е производна форма на натоваря (мин. страд. прич. м. р.).